Стои в утринта
хвърлей напред.
Протягам ръка,
сковава ме лед.
И жадно я гледам
в мъгла от копнеж.
Отново умирам
потънал във скреж.
Отвръща лице
не знае за мен.
Студено сърце
във зимния ден.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Това е мястото, където реших да качвам лично творчество, както и по-сериозните ми мисли. Можете да ме намерите също в www.evil-eggs.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар