Бял е тронът на душата
трон от мъка и тъга
трон въздигнат в небесата,
взор към цялата Земя
Всяка болка кръв проляла
и всяка скръб-свещен завет,
издигат мойта люлка бяла
към слънцето, към свода блед.
Небесен огън ме облива
за всяка рана във гръдта
раждайки се в песен дива
на бял трон ще седя!
сряда, 13 февруари 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар