Радост в тишината

Нощ в сребро и тъмнина
небеса като кристал
дъжд и синкава мъгла
забравям всякаква печал.

Тихо се прокрадава шепот
През клони, вейки и листа
и като вековно ехо
до мен достига тишина.

Отдавна гледа ме Луна,
дарила своят свят покой
бяла спътница в нощта-
на живота извор мой.

Там е моето сърце -
сред звезди и чудеса.
Там под бялото лице,
където ражда се мечта.