Студеният Дар

Треперят крилата от плам
душата е огнена жар
със тежки вериги скован
това е студеният дар.

Размахвам аз тежки криле-
нежни искрици безброй,
небете ме ясно зове
към вечен безмълвен покой.

Вериги ледени дърпам
борба безнадеждна наглед
с пламък ги нежно обгръщам-
сблъсък на огън и лед.

Ледът щом смело отрежа
към Слънцето път ме зове
смелият плам на летежа
студеният дар ще даде.