Бял сън

Прашна стая.Във тъма.
Тънка златна светлина
през тънки писани стъкла...

Бяло ложе. Тишина.
Бяла птица в сън дълбок.
И по белите пера
стели се златист поток.

Трясък. Звън на новите стебла
и разпъпили листа
чупят тази тишина
рутят къс по къс нощта.

По пода счупени стъкла,
в рамка бледата луна
пада, гасне в самота
и отстъпва на деня.

Плясък на крила.