Феникс

Градина с алени цветя
потрепващи от шепот скрит.
Облени в кървава зора,
те чакат своя огнен миг.

Облечен в кървави лъчи,
и алени цветя в нога
аз плача с огнени сълзи
и чистя своята душа.

И обзема ме копнеж
във жарък плам да изгоря
и най-силният стремеж -
от пепел да се преродя.

Радост лее се в душата,
където огън чисти черен дим
Облей се смело във зората
и заедно ще се преродим!