Сам се раждам в светлината
на нова утрин в заранта
и сам умирам във сумрака
когато пада вечерта.
И сядаме с приятели на маса
и тежки чаши вдигаме за тост.
Ала нима това не е украса?
Украсата на тоз живот.
И сам аз бродя сред звездите
и търся бледата луна.
И сам си аз плета мечтите
дордето дойде утринта.
на нова утрин в заранта
и сам умирам във сумрака
когато пада вечерта.
И сядаме с приятели на маса
и тежки чаши вдигаме за тост.
Ала нима това не е украса?
Украсата на тоз живот.
И сам аз бродя сред звездите
и търся бледата луна.
И сам си аз плета мечтите
дордето дойде утринта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар