Радост и Тъга

Вървя в гората златнокрила
и златни листи в топъл ден
като нежна бяла самовила
душата ми прибират в плен.

Щастието с коси от есен
бяга в дивен танц край мен
леейки омайна песен
със смях се стапя в мъх зелен.

Уютно свивам се в гората,
във мойта златна тишина
где бавно сипят се листата
и бавно движи се светът.




И скреж и зима и тъга
и тънка сребърна ръка
в сърцето ми печал вселява
и в леден къс го замразява.

Полята пусти се разстилат
и в белота ума покриват.
Бавно тъна във забрава
и скреж в сърцето се вселява.

Пак се вият във спирала
мислите от лед студен.
И макар да се стопява
ледът остава си във мен.