Летхаен

Пада бялата мъгла
сива лодка приюти.
Тихо плискай се вода
кротко нека той да спи.

Ложе свийте му мъгли,
край уютната река
там във черните мечти,
бреговете на смъртта.

[Вдъхновено от Lethaen River - Tristania]

Залез

Невидими вълни
тихо си играят
със сълзите морски
сливат се в безкрая.

Самотната душа -
пламъче от рая
взира се в света
в устрема към края.

Ален тих отблясък
по сивите пера.
Тих, прозрачен крясък,
полет над вода.

Гаснещият пламък
хоризонта пали
и сърце от камък
мъката забрави.

Последната искрица
бяга по вълните
и щастлива птица

среща дълбините.