Залез

Невидими вълни
тихо си играят
със сълзите морски
сливат се в безкрая.

Самотната душа -
пламъче от рая
взира се в света
в устрема към края.

Ален тих отблясък
по сивите пера.
Тих, прозрачен крясък,
полет над вода.

Гаснещият пламък
хоризонта пали
и сърце от камък
мъката забрави.

Последната искрица
бяга по вълните
и щастлива птица

среща дълбините.