Меч

Целува скверните тела
със целувка буйна, луда
-без свян от свойта голота.
С кръвта им той пирува

на черната трапеза на пръстта.
Чака вековете без досада
единствен не познаващ самота
и предвкусва следваща наслада.

Но аз не търся гроба тъмен,
презрял съм земната наслада,
ще вдигна меча от съня отвъден
той ще бъде моята награда.

Не диря слава във дела
ни чужда кръв за ореол
едно ми стига - във ръка
да стискам меча прям и гол.

Чист ще бъда пред света,
прям и строг, но справедлив
меча ми е ням слуга -
от ад излязъл ангел сив.

Меч безсрамен пред света
сляп за зло и добрина.
Роб във моята ръка -
вижда само мене и целта.

Цъфтеж

Веднъж от жаркия пожар
малко семенце спасих.
То за мене беше дар
и аз със сила го дарих.

В тъмен спомен го садих
със сълзите си го полях.
И във мрака зъл и тих
бавно, неуморно бдях.

Огнен стрък се появи
и във пламък разцъфтя
диво в мрака той гори
дава много семена...

Ела във моята дъбрава
там пъстри пламъци цъфтят
огън, радост и забрава
душата ти ще упоят.

Ако в пъстрия пожар
малко семенце спасиш
то от мене ще е дар
в себе си да посадиш.

Зов

Съдбата тихо ме зове
отвъд мътните води
към далечни брегове
по избледняващи следи.

Вярвам аз, че има там
ново Слънце и звезди.
Цъфнали сред мрака ням,
девет сребърни луни.

В съня ми вечно те
дърпат ме и ме зоват
към далечни брегове
дълъг неутъпкан път.

Мислите

Пак рояка връхлети ме
и пак не мога да заспя.
Вскяка търси свойто име,
във форма да я облека!

Искам аз да пиша!
Искам да творя!
Искам да рисувам!
(А даже и да спя!)

И пак от сълзите горчиви
и от на братята смеха
на листи бели скачат рими
препират в моята ръка!

Борят се една през друга
с коя ли тази нощ ще бдя?
Вскяка ми е днес съпруга,
но друга взимам за нощта!

Искам да бодувам!
Искам да творя!
Искам да римувам!
(Но идва утринта...)

Водопад

Тихо водопада
ромоли, напява,
водната соната
      на ручеи стръмни
песента изпята
      на камъни тъмни.

Гръмко водопада
вълните цитира
в грохота мощен
       нежен смисъл намира.
Скрит от всички нощем
              камъни обвива
                  в целувка прохладна
                        и дива.

Нежно водопада
излива водата,
        тайничко дарява
тишина на душата
      със смеха си звънлив
               и усмивката -
                    водата.

Полет

Самотен се издигнах към небето
и с вятъра - мой брат - се слях.
Аз, викът изтръгнат от детето,
познавах само самота и страх.

И там сред ветрове игриви, смели
ечаха виковете на безброй души
и всеки давеше се в скръбни трели
и да чуе другите нямаше уши.

Горчиво пих от моте събратя
дордето не остана нито стон
че всяка болка винаги е свята
и търси да изпее своя тон.

Самотен пак заглъхнах над морето
понесъл множество съдби.
Аз, викът изтръгнат от детето,
смъртта желаех... може би.

Тост

И пак пирува до насита
на маса с тридесет блюда
и пак от мъките превита
душата пие любовта.

И аз пирувам с нея там -
гост на своята трапеза
и пак със своят поглед ням
черепът на моя срам ме гледа.

И тостовете вдигаме си двама
един през друг умрели във очи
и пием с нашата възлюбена измама
повлекли ритащи във плач съдби.

Лятна роза

С устни тъй бодливи
и дъха от жар
пиеш от кръвта ми.
На белия олтар

бавно ме принасяш
в огън и сълзи
и духа отнасяш
в своите земи.

С устни алено вдъхни ми
твойта жарка кръв
затвори очи - рубини
с мен бъди - последен, пръв.