Лятна роза

С устни тъй бодливи
и дъха от жар
пиеш от кръвта ми.
На белия олтар

бавно ме принасяш
в огън и сълзи
и духа отнасяш
в своите земи.

С устни алено вдъхни ми
твойта жарка кръв
затвори очи - рубини
с мен бъди - последен, пръв.