Тост

И пак пирува до насита
на маса с тридесет блюда
и пак от мъките превита
душата пие любовта.

И аз пирувам с нея там -
гост на своята трапеза
и пак със своят поглед ням
черепът на моя срам ме гледа.

И тостовете вдигаме си двама
един през друг умрели във очи
и пием с нашата възлюбена измама
повлекли ритащи във плач съдби.