Полет

Самотен се издигнах към небето
и с вятъра - мой брат - се слях.
Аз, викът изтръгнат от детето,
познавах само самота и страх.

И там сред ветрове игриви, смели
ечаха виковете на безброй души
и всеки давеше се в скръбни трели
и да чуе другите нямаше уши.

Горчиво пих от моте събратя
дордето не остана нито стон
че всяка болка винаги е свята
и търси да изпее своя тон.

Самотен пак заглъхнах над морето
понесъл множество съдби.
Аз, викът изтръгнат от детето,
смъртта желаех... може би.