Цъфтеж

Веднъж от жаркия пожар
малко семенце спасих.
То за мене беше дар
и аз със сила го дарих.

В тъмен спомен го садих
със сълзите си го полях.
И във мрака зъл и тих
бавно, неуморно бдях.

Огнен стрък се появи
и във пламък разцъфтя
диво в мрака той гори
дава много семена...

Ела във моята дъбрава
там пъстри пламъци цъфтят
огън, радост и забрава
душата ти ще упоят.

Ако в пъстрия пожар
малко семенце спасиш
то от мене ще е дар
в себе си да посадиш.