Меч

Целува скверните тела
със целувка буйна, луда
-без свян от свойта голота.
С кръвта им той пирува

на черната трапеза на пръстта.
Чака вековете без досада
единствен не познаващ самота
и предвкусва следваща наслада.

Но аз не търся гроба тъмен,
презрял съм земната наслада,
ще вдигна меча от съня отвъден
той ще бъде моята награда.

Не диря слава във дела
ни чужда кръв за ореол
едно ми стига - във ръка
да стискам меча прям и гол.

Чист ще бъда пред света,
прям и строг, но справедлив
меча ми е ням слуга -
от ад излязъл ангел сив.

Меч безсрамен пред света
сляп за зло и добрина.
Роб във моята ръка -
вижда само мене и целта.