Тихо водопада
ромоли, напява,
водната соната
на ручеи стръмни
песента изпята
на камъни тъмни.
Гръмко водопада
вълните цитира
в грохота мощен
нежен смисъл намира.
Скрит от всички нощем
камъни обвива
в целувка прохладна
и дива.
Нежно водопада
излива водата,
тайничко дарява
тишина на душата
със смеха си звънлив
и усмивката -
водата.
неделя, 6 април 2008 г.
Водопад
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар