Зов

Съдбата тихо ме зове
отвъд мътните води
към далечни брегове
по избледняващи следи.

Вярвам аз, че има там
ново Слънце и звезди.
Цъфнали сред мрака ням,
девет сребърни луни.

В съня ми вечно те
дърпат ме и ме зоват
към далечни брегове
дълъг неутъпкан път.