Падналият ангел

Той пада надолу - стремителнмо, нежно,
кат стрък покосени цветя
и сякаш сред полет - случайно, небрежно,
загубил бе свойте крила.

Там долу във здрача е скрита Земята -
и люлка и песен и гроб.
Със своята кръв - пречитваща, свята,
той дава на всички живот.

От небето се сипят - тъжно и нежно,
безброй почернели пера,
във вихри се впускат тъй шеметно, снежно,
танцуват кат малки деца.

В дланта ми случайно перото попадна
и с глас заговори ми нов -
в падежа е имало някаква тайна
за спомен, тъга и любов.

Мъртви дни

Мъртви дни и стари срещи
в гробницата на нощта
черни спомени зловещи
сенки в моята глава.

Всичко казано се връща
гроб отворен без капак
в катакомбите прегръща
с нокти влезлия глупак.

Булка някога прекрасна
с було станало саван
вие във нощта ужасна -
лунен лик със мъртъв плам.

Мъртви дни и стари срещи
вдигат кости във нощта.
В катакомбите зловещи
търся моята душа.

Лудост!

Няма време - има мисъл,
демон шепне ми слова.
Утре, вчера - празен смисъл,
сенки смесени с тъга.

Лудост!

Сляпо виждащи очи,
черни счупени стъкла,
глух за твоите лъчи,
болка, спомен и дъга.

Лудост!

Твоят лик така свещен
сянка, гаснеща луна,
пламък в огъня студен
бяла свещ сама в нощта.

Лудост!

Плача с чужди гласове,
пъзел губещ пълнота.
Хор от демони зове,
осквернена самота!

Лудост!

Стара Жар

Седя във вечерта прохладна
пред моя хан, до пътя стар
и споменът, изтлял отдавна,
до мен присяда, стар другар.

Пред мене гаснеща жарава
бавно пръска пушек сив
и пак в очите ми изгрява
танцът свят на огън див.

Нежен вятър разпилява
сажди, гаснещи искри.
Време, спомен - отминава
изгарят старите мечти.

Моя хан светлее тихо
проскърцват старите дъски.
Във вечерта, от всички скрито
си спомнят миналите дни.

Едни скверниха ги със думи,
а други чупеха стъкла,
но много бяха във дома ми
в дом с уют и светлина.

Бавно вечерта разтваря
своя черно-лунен цвят
пепелта се разпилява,
долавям нежен аромат...