Седя във вечерта прохладна
пред моя хан, до пътя стар
и споменът, изтлял отдавна,
до мен присяда, стар другар.
Пред мене гаснеща жарава
бавно пръска пушек сив
и пак в очите ми изгрява
танцът свят на огън див.
Нежен вятър разпилява
сажди, гаснещи искри.
Време, спомен - отминава
изгарят старите мечти.
Моя хан светлее тихо
проскърцват старите дъски.
Във вечерта, от всички скрито
си спомнят миналите дни.
Едни скверниха ги със думи,
а други чупеха стъкла,
но много бяха във дома ми
в дом с уют и светлина.
Бавно вечерта разтваря
своя черно-лунен цвят
пепелта се разпилява,
долавям нежен аромат...
1 коментар:
няма да е зле някъде в началото да напишеш,че е посветено на МЕН,твоя повелител и Бог хихи ;)
Публикуване на коментар