Лудост!

Няма време - има мисъл,
демон шепне ми слова.
Утре, вчера - празен смисъл,
сенки смесени с тъга.

Лудост!

Сляпо виждащи очи,
черни счупени стъкла,
глух за твоите лъчи,
болка, спомен и дъга.

Лудост!

Твоят лик така свещен
сянка, гаснеща луна,
пламък в огъня студен
бяла свещ сама в нощта.

Лудост!

Плача с чужди гласове,
пъзел губещ пълнота.
Хор от демони зове,
осквернена самота!

Лудост!