Той пада надолу - стремителнмо, нежно,
кат стрък покосени цветя
и сякаш сред полет - случайно, небрежно,
загубил бе свойте крила.
Там долу във здрача е скрита Земята -
и люлка и песен и гроб.
Със своята кръв - пречитваща, свята,
той дава на всички живот.
От небето се сипят - тъжно и нежно,
безброй почернели пера,
във вихри се впускат тъй шеметно, снежно,
танцуват кат малки деца.
В дланта ми случайно перото попадна
и с глас заговори ми нов -
в падежа е имало някаква тайна
за спомен, тъга и любов.
кат стрък покосени цветя
и сякаш сред полет - случайно, небрежно,
загубил бе свойте крила.
Там долу във здрача е скрита Земята -
и люлка и песен и гроб.
Със своята кръв - пречитваща, свята,
той дава на всички живот.
От небето се сипят - тъжно и нежно,
безброй почернели пера,
във вихри се впускат тъй шеметно, снежно,
танцуват кат малки деца.
В дланта ми случайно перото попадна
и с глас заговори ми нов -
в падежа е имало някаква тайна
за спомен, тъга и любов.
1 коментар:
още едно брилянтно нещо!браво,миличък.продължавай така и след време до "цветя на злото" ще си имам и твоя стихосбирка ;-)
Публикуване на коментар