Камък и лед

В цъфтяща градина, край живия плет

издига се статуя, от кмък и лед.

С очи от опали, коси от сребро

,със лед обкована като тънко стъкло.

Тя някога беше царица добра

но ледът се прокрадна във тази душа.

Света тя намрази, живота презря,

но царят вдигна свойта могъща ръка:

"Във лед си скована, царице добра,

на камък ще стане твойта бяла снага,

очите опали, косите сребро

дордето си спомниш, какво е добро."

Години минават, красиви лета,

в градината никнат незнайни цветя

и слънцето спуска игриви лъчи

по камък изящен, но ледът не топи.

И свит сред цветята той шепне слова

на мъртви копнежи, на любов и тъгa:

"Ти беше, сега си, ще бъдеш во век,

мойта нежна царица от камък и лед."

Рожба

Съдителко моя , небесен нектар,

в прахта ме поваляш - и просяк, и цар.

Със твоите думи - железен камшик

от мене изстръгваш безгласния вик.

О, мое изчадие, ти, майко добра,

ела приюти ме под твойте крила.

Със кръв захрани ме и мляко ми дай

и знай, че ще бъда със тебе докрай.

Твърде далеч

Небето - вълшебното царство

без граница, край и стена,

без гняв и стаено коварство

а само една синева.

В небето умът ми полита

към своето чисто "сега"

и търси зад облаци скрита

небесната пъстра дъга.

Небето - без клопки и мрежи

не знае отрова и меч.

Но въпреки всички копнежи

небето е твърде далеч.

Русалка

Вятърът ме разпилява
бавно над света
като пепел и жарава,
като самота.

Нота бях във твойта песен,
звук на красота,
но заглъхнах аз отнесен
там сред пепелта.

И сега - прашинка малка,
точка сред снега,
търся моята русалка,
търся песента.

Пак

Пак ще крача сред тълпите
един сред нищо.... и сред много.
И пак ли, в устрем към звездите
,някой ще ме гледа строго?

Пак ли ще греша глупашки,
ще хуля клетата съдба?
И пак ли, викайки дивашки,
света добър ще прокълна?

Пак ли ще обичам Mрака
и Слънцето ще отрека?
И пак ли, сочейки глупака,
сам в глупост ще се обрека?

Пак ли ще умирам скръбен,
та в радост пак да се родя?
И пак ли в огъня отвъден
ще мога да се приютя?

Пак ще гледам към звездите,
един от тях.... един от много.
И пак, преследвайки мечтите,
ще падам.... но ще ставам скоро.