Съдителко моя , небесен нектар,
в прахта ме поваляш - и просяк, и цар.
Със твоите думи - железен камшик
от мене изстръгваш безгласния вик.
О, мое изчадие, ти, майко добра,
ела приюти ме под твойте крила.
Със кръв захрани ме и мляко ми дай
и знай, че ще бъда със тебе докрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар