Камък и лед

В цъфтяща градина, край живия плет

издига се статуя, от кмък и лед.

С очи от опали, коси от сребро

,със лед обкована като тънко стъкло.

Тя някога беше царица добра

но ледът се прокрадна във тази душа.

Света тя намрази, живота презря,

но царят вдигна свойта могъща ръка:

"Във лед си скована, царице добра,

на камък ще стане твойта бяла снага,

очите опали, косите сребро

дордето си спомниш, какво е добро."

Години минават, красиви лета,

в градината никнат незнайни цветя

и слънцето спуска игриви лъчи

по камък изящен, но ледът не топи.

И свит сред цветята той шепне слова

на мъртви копнежи, на любов и тъгa:

"Ти беше, сега си, ще бъдеш во век,

мойта нежна царица от камък и лед."