Клоун

Аз съм клоунът - усмихнат, окичен,
лицемер, искрен във свойте лъжи,
глупаво мъдър и мъдро циничен,
дърто магаре с вечно млади очи.

Света наблюдавам със крива насмешка -
горчива комедия, стар стадион,
где всеки навлякъл е чуждата дрешка
и мисли, че вече е метнал Харон.

Когато ме видиш, със сълзи се смееш,
но моята маска е с твоя размер,
за миг да я сложиш, ти даже не смееш,
кой ли сега е от нас лицемер?

С усмивка надраскан, смехът ми е искрен,
по-искрен от твоите сълзи, хлапе.
Че ти все си тъжен, угрижен, замислен,
смехът ти - затворен незнайно къде.

Аз съм клоунът - усмихнат, разплакан,
ела, разгадай мойто бяло лице!
Дори със твоите мъки нацапан,
смехът не напуска мойто сърце!