Сън

Понякога умората омайна
промъква се в очите ми кафяви
и скришом, тиха и потайна
искриците им дави.

Понякога и мракът подранява
и спуска се, неканен, но желан
без капка срам се настанява,
владетел и тиран.

Понякога сънувам още буден
и виждам как вървяхме с теб
и с поглед сляп аз крача муден,
но винаги напред.

Понякога... понякога заспивам
а може би събуждам се тогаз?
Не знам. Живея, без да спирам -
всеки кратък час.