петък, 31 октомври 2008 г.

Вечност

Твойта красота е мъка,
твоята тъга е цяр,
сълзите ти са разлъка,
но усмивката е дар....

Твойто щастие венчае
мойта нежна самота
а дъхът ти все ухае
нежна сребърна луна.

Устремът ти ще прекъсна -
дай ми миг на красота,
само миг да си откъсна
от цвета на вечността.

Няма коментари: