петък, 31 октомври 2008 г.

Целунах слънцето

Целунах слънцето,
то се скри,
а после заваля.
Сякаш нежни пера
или бледи звезди
се сипеха в тъмното.

Дъждът напълни
очите ми сиви
със нежни сълзи
и стари искри
изплуваха живи
от зениците тъмни.

Целунах слънцето -
не съжалявам.
Дори да вали.
Всички мъгли
аз обожавам
но целунах Слънцето.

Няма коментари: