Самота

Във мрака бавно кова самота
удар след удар, с дъха на сърцето
изгарям омраза, любов и тъга -
усещам, във мене се ражда детето -

с душа непорочна и поглед лъчист
обвито от свойта наивна надежда
от свят не тъй сивкав, а даже златист
до който в очите му всичко се свежда.

Във мрака твърдо кова самота
удар след удар, в горещи камини
огнени пещи от умрели лета
изгреви тихо се сливат в години.